4. Стар Дойран пеша 12.07.17

СТАР ДОЙРАН ПЕША 12.07.2017

( ден втори – пешеходна част  )

 Настанихме се в чиста и спретната стая, банята също чиста и заредена с необходимото. Като за 15eur., и за двамата си беше доволно и предоволно.

След освежителната баня, нявлякохме камизолките и тревките и тръгнахме да търсим денари. 

Дедо Томе ни каза че въпреки курортния тип и близостта до гръцката граница в Дойран нямало менувачница, може би в пощата ставало, ма тя вече не работела сигурно. Е тука си погинахме от глад завалийките. Помотахме се, поразпитахме и остана единствено да пробвам на банкомата. Наврях Булбан картата, и след секунди с треперещи ръце поех заветните денари…чакаше ни пиршествооооо J

Край езерото е много красиво. Целия бряг е пешеходна алея отрупана с кафенета, ресторанти, сергии и пазарчета. 

Има и оформени платени плажчета със шезлонги и чадъри, и част от водата заградена с мрежи-не заради  акули и сомове човекоядци естествено. Много и всякаква растителност се носи из езерото и заради това са мрежите, да е комфортно на плажуващите.  

От дедо Томе научихме че почвата- калта на Дойранското езеро е уникална, защото има ниска доза радиация, а водата е богата на йод заради некви водорасли дето се въдели в гьола. Местните разправят че и двете били лечебни за редица заболявания, и даже буркани с дойранска кал продаваха на една сергия. Та настанихме се ние в ресторант Казабланка и заръчахме салатата. 

Аз както винаги бях на  традиционните мръвки на скара,  а Кака избра Дойрански краб и докато си пийнем ракийките храната дойде. 

МръФчицааа ...

Аз бях доволен, обаче дойранския краб се оказа някакъв местен шаран дето се въдел само в това езеро, вместо ония голям рак дето също му викат Краб. Не че не си го хапна момата с удоволствие де, ма преди това доста поспори със сервитьора че това не била нейната поръчка и си искала 

Краба - рак, не тоя пържен шаран.

Те това е то Дойрански Краб

Голям смях падна като се изясни недоразумението, а човека докато си тръгнахме пет пъти ни се извинява. Не помня колко платихме за цялата трапеза, ма бяха пак около 1000 денара +/- 20-30. 

Хапнали и пийнали доволно, си направихме вечерна  разходка покрай езерото.

Даже се и окъпах в Дойранското езеро

И разбрах какво съм искал да работя цял живот

Вече по тъмно се прибрахме в квартирата, поговорихме малко със стопаните в градината на вилата и пожелахме лека нощ на Маша, която в наше отсъствие се беше сдобила с компания от Турция. 

Към част пета