3. Скопие - Стар Дойран - 12.07.2017 г.


205км. СКОПИЕ  –  ВЕЛЕС – ЩИП – СТРУМИЦА – СТАР ДОЙРАН 12.07.2017
( ден втори )

Денят започна с кафе и след като се разсънихме стегнахме багажа. Заредих гориво на Лукойла в Скопие и останах приятно изненадан от разхода 3.9л./ 100км. – приказка.



Хванахме магистралата за Велес.На патарината Скопие  - Петровец разбира се ни таксуваха 40 денари (1.30лв), и понеже не си закопчах ципа на джоба вятъра ми взе такса „простотия” още 100 денари. Здраве да е, другия път като идем може пък да си ги намеря, но поне се научих да си проверявам циповете преди да тръгна.
Автопатот е супер, няма дупки, трафика минимален, завоите леки и приятни – караш и си свиркаш. На  Петровец – Велес още 80 денари ( 2.60лв.) и пак газ ( със закопчани ципове тоя път ) J.  


Малко преди с. Катланово пътя се разделя. Пътуващите за Скопие обикалят планината от едната страна, а тия като нас за Велес, от другата. Страшна красота е. Двулентов еднопосочен път с отлична настилка, плавни завои, и слаб трафик. От ляво е планината, от дясно накъде долу ниско тече р. Вардар , а ти си караш под ясното синьо небе, наслаждавайки се на прохладния полъх на вятъра.



Мдааа, прохладния полъх на вятъра – с носталгия си го спомнях по късно същия ден.
От Велес се отклонихме на ляво към Щип, и като се ширнаха ония полета, оня ми ти равен асфалт по път почти без трафик и завои. Бръмчиш си през села и паланки, зяпаш си, додето ти стига погледа и се кефиш. Само да не беше напекло толкова много.


На около 30км. преди  Щип бяха почнали да асфалтират новата магистрала.Черен пресен асфалт, задръстване в едната лента, камиони, прахоляк, едва пъплим. Имах чувството че на педя от муцуната ми е включена на макс печка духалка.  По горе споменах за прохладния полъх на вятъра – мдаааа. Любопитното беше че както си караме по недостроената магистрала, на няколко места над нея минава мост. От дясно поле и село някъде в далечината, от ляво поле и баир, пак някъде в далечината. Няма път, няма дявол – явно в мнооого глобално бъдеще проектират тия хора. 
Снимка от Гугъл стрийт вю
Макар пък що да не. Сега като гледам снимките в стрийт вюъра на Гугъл от юни 2015г. тва си е бил обикновен двупосочен път и едва са започвали да копат покрай него, а като минахме юли 2017г. си имаха почти завършена трилентова магистрала и в двете посоки.
В Щип повъртяхме доволно докато намерим предполагаемия център, и морно се отпуснахме под дебелата сянка на едно кафене. Уж бедни комшиите, пък кафаната пълна в 12.30 на обяд. Кой фърля табла, кой карти, кой кеси е така просто. Чудна работа. Иначе самия град не е нищо особено, по скоро си е село от градски тип. 


Поотморихме, изпихме си ладната вода и пак на пътя, нали точно за това бяхме тръгнали все пак. От Щип пътя е пуст, с прилична настилка, в началото с малко повече завийчета, няколко изкачвания и повечко зеленина по чукарите, ама после пак равно поле. Струмица я минахме транзит, друг път щяхме да разгледаме града, и малко след това съзрях крайпътна чешма. Нямаше как да се пропусне такова нещо и немедлено акостирахме под дебелата сянка пред мотел „ Македонска кука” . 


Пийнахме вода, попушихме, замириса ни на нещо вкусно…обаче в джобчето ми дрънкат само левчета, даже и бонбонки нямаше. Е, мое ли да си не оставим някой денар за хапване по път.


Ма като за  първо излизане зад граница, добре че бензин имахме достатъчно. Попреглъщахме още малко, па пихме по още една студена вода и айде към Дойран.
Отново бях приятно изненадан от пътя до там. Хубав асфалт, спокоен трафик, красиви гледки и приятни завои. Повече във видеото от връщането на следващия ден. След Нов Дойран, карайки покрай езерото дойде и Стар Дойран. Спряхме и се заозъртахме за вила Теодора.Табели бол ма нашата никва я няма. Наоколо пусто, и как да не. На таблото на бензиностанцията на МакПетрол показваше 40°C в 15.30 след обяд. Имах някакъв адрес на навигацията и забихме по чукарите, полутахме се малко щото естествено не беше там дето казва GPSа, но я намерихме все пак.
Уютна двуетажна къщичка с голяма врата през която да вкарам и приютя Маша на сигурно място в хубавото сенчесто дворче. 


Супер просто. Запознахме се със стопаните, тетка Мара и дедо Томе,  много приветливи възрастни хора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар