Зимата чукаше на вратата и днес решихме да се възползваме от
слънчевия ден.
От София до Панагюрище си е все същото.
![]() |
Фас пауза в с.Белица
|
Ковти настилка , но
приказни гледки, зеленина, свеж въздух и удоволствие от карането.
След кратка
разходка и обяд в Панагюрище тръгнахме към с. Чавдар.
![]() |
Панагюрище |
До Панагюрските колони,
където между другото не видях нищо интересно, а и след тях асфалта е на
ръба на приемлив,но пък пътя е живописен и почти без трафик. Да нямаше толкова
дупки щеше да е чудно за каране по тези завойчета, което се и случва малко след
втория разклон за открития рудник, и на границата между Пазарджишка и Софийска
област.
Пътя не е нов, но е в много добро състояние, вие се покрай
реката и няма никакво движение. Караш си и се кефиш на вятъра, аромата на гора
и природата.
Бях гледал на картата някакъв път през с. Карлиево за
Челопеч, да не ходим до Златица и да се връщаме обратно. Викам си, колкото и да
е зле пътя, няма и 5 км.- все ще минем някак си. Правя ляв завой към с.
Карлиево и о… шок и ужас.
Един ми ти черен асфалт се вие като змия из полето, чисто
бели ленти по средата и краищата, знаци всякакви… Е не бях очаквал баш тук да
налетим на европът. Не че не беше осран целия от едър рогат добитък, ма па
сигурно и добитъка е евро.
Това явно беше прелюдия към прословутото евросело,
за което бяхме чули по новините .
А с.Чавдар наистина си го бива. Чисти, асфалтирани улици,
голяма оборудвана детска площадка оградена с висока ограда да не се вмъкват
добитък и други домашни и улични любимци, камери по стълбовете. Центъра в
неделя вечер, късна есен е приказка.
Тишина и спокойствие, и красота сътворена от човека. Дано
само същия този човек не я разруши след време. Общо взето си струва да изпиеш едно
кафе в с.Чавдар – едно от малкото доказателства че в тая държава се прави и
нещо хубаво, нещо за хората.
Вече се смрачаваше и беше време добрия стар подбалкански път
да ни прибере у дома.
п.п.
Въпреки удоволствието от видяното, помирисаното и
почувстваното, тази разходка ни навя
и мъничко тъга. Тъга, защото се оказа и
своеобразно закриване на нашия мото сезон 2015-та.
А когато едно
нещо ти е донесло толкова много положителни емоции, толкова много нови усещания
и впечатления, няма как да не си поне мъничко тъжен.
Тъжен, и в същото време
радостен, че си преживял всичко това,че си бил там, и че отново искаш да преживяваш, и да си
някъде там.
Идва нов сезон, нови маршрути. Живи и здрави, сух асфалт и
стабилни обороти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар